Разговаряме с проф. дфн Искра Арсенова, дългогодишен научен работник, преподавател и председател на народно читалище „Николай Хайтов – 1936”
През изтеклите месеци май и юни сякаш се прераждаше и преосмисляше не само природата край нас, но и целия български дух и култура?
Да, на 11 май Светата Православна църква и ние, българите, чествахме паметта на светите братя равноапостоли Кирил и Методий Славянобългарски. Колко народи могат да се гордеят, че създателите на тяхната азбука са канонизирани за светци? А Кирил и Методий са канонизирани още през 9 в. и създаденото от тях се превръща в едно от най-силните оръжия на славянските народи за църковна и политическа независимост, за просвещение и народно възвисяване. За нас този ден бе троен празник: на светите братя Кирил и Методий, на българските ученици (по предложение на Йоаким Груев от 1856 г.) и от 2006 г. насам, по решение на Министерския съвет - на българските библиотекари. Също през май отбелязахме и Деня на българската просвета, култура, наука - ден на славянската писменост. Това пък е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния ни духовен живот.
България е първата държава в Европа, която създава на свой език и със свои книжовници писменост и културни ценности, свързани с новата християнска култура. Подарява азбука и писменост на славянските народи, които дотогава не са имали дори и културни традиции. Българският език е първия държавен литературен език в Средновековна Европа дълго преди възникването на европейските литературни езици - немски, френски, италиански, английски, руски. Затова академик Дмитрий Лихачов смята, че само държавната подкрепа е превърнала делото на Кирил и Методий от странен и без особено бъдеще експеримент, в явление епохално за цяла Европа. “Културата и образованието, според него, винаги са били част от политиката на държавата". Поради това той определя българската държава като държава на духа.
Вие сте председател на кварталното читалище „Николай Хайтов - 1936”. Какво се случва там, с какви прояви ще обогатите и разнообразите живота на квартала?
Целият ни колектив е дълбоко убеден, че читалището е хранилище на човешко знание и културни постижения, център за диалог между поколенията и двигател на гражданското общество. В българския мироглед и език има думи, с които най-точно се отразява националната ни идентичност: образование, духовност, читалище, храм. През тази година на самия 11 май в „Арт салона” няколко формации и състави изнесоха голям концерт с любезното участие на зам.-кмета на района г-н Пеньо Пирозов, солист на Държавния музикален театър „Стефан Македонски”. На 16 май в същата зала имаше изложба на Ателието по изобразителни и приложни изкуства с преподавател Снежина Славчева. Тя беше посветена на 290 годишнината от рождението на Паисий Хилендарски и 250 години от написването на „История славянобългарска”. В литературния салон “Николай Хайтов” на 21 май бе представена книгата на Иван Ненов “Самоковският препис на “История славянобългарска”. Заключителният концерт на Школата по изкуствата бе на 30 май в зала - галерия “Алтера”. На 7 юни бе отбелязана 20-годишнината от създаването на фолклорна формация „Китка“, а съвсем наскоро, на 17 юни завърши Деветия национален фестивал „Софийски вечери на авторската песен 2012”. Който е бил на поне един от тези вълнуващи празници на изкуствата и талантите в салона на читалището, не може да не ги е запомнил. (Повече информация за някои от споменатите събития четете на следващите страници. Б.р.)
Кварталните читалища не са ли вече отживелица? Според Вас, имат ли те място в динамичния живот на съвременния българин – атакуван отвсякъде с тонове информация и потопен във всякакви виртуални и мобилни светове?
Ще си позволя да започна с думите на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова: "Безспорно е мястото на българското читалище и то е без алтернатива като доброволно сдружение в подкрепа на културата и образованието". Тази наша културна институция е уникална за света и съществува повече от 150 години! Нашите прадеди са откъсвали от залъка си в името на доброто, за да изградят средища на култура, писменост, духовност. Места, които да обединяват хората. Читалище се е строяло дори и там, където не е имало училище или църква. Неговата сграда е била на видно, централно място, защото в него и до днес влиза и мало, и голямо. То е свято убежище.
Вярвам, че и за в бъдеще читалището ще остане като културен институт, пазител на българския дух и традиции. Като храм, запазил цялата красота и достойнство на нашия народ. Безспорно, днес светът се променя. Глобализира се и благодарение на Интернет става „едно голямо село”, където границите между държавите, културите, науката се размиват. Едно е сигурно обаче: бъдещето ще спечелят осъзналите, че Интернет не е просто система за връзка и предаване на информация, а пространство на нова формираща се реалност, на обща културна ценност. Пространство, където всеки народ да дава своя принос за развитието на културата и духовността. И затова е добре да помним, че ние, българите, сме народ с велико минало, който винаги е имал свое достойно място сред европейските народи. Живото общуване в читалището е част от нашето обединение.
Разговора записа Йордан СТЕФАНОВ
